Визия за добро мултикултурно училище
АВТОР: Д-Р ЕМИЛ К. БУЗОВ
АВТОР: Д-Р ЕМИЛ К. БУЗОВ
Резюме
Д-р Емил К. Бузов
ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
Статията е ориентирана към възможностите всеки един педагогически екип от всяко училище да разчита на своя капацитет и да се опита сам да търси и прави промяната. Използването на ясни послания към хората, които имат или нямат отношение към образованието ги кара да станат съпричастни и да се опитат да помогнат. За да могат децата да живеят и учат в един нормален свят е от голяма важност да са възпитани в дух на толерантност и уважение към другостта. Това важи много при създаването и развитието на визия за едно добро мултикултурно училище. Така всяко едно мултикултурно училище може да стане притегателен център за много деца и те всички да се чувстват значими и полезни за обществото
Abstract
Emil K. Buzov PhD
‘Saint saint Kiril I Melodies” – Veliko Tarnovo
The article is focusing on possibilities every school team to rely on its help and capacity and alone to look and to make the changes. Using of clear messages make people who are involve or not into education to help them. If children should live and learn in a normal world it is very important to be educated in spirit of tolerance and respectfulness. This fact play role when the school has to create and develop its vision for a good multicultural school. Then each such school can be attractive school center for many students where they can feel important and valuable.
В изминалите две десетилетия се наблюдава преместване фокусът от въпроса, “Какво прави днешното училище?” към далеч по-оптимистичния въпрос, “Какви са желаните характеристики на училището и какви са желаните резултати за учениците, учителите и директорите? Всеки от тези въпроси изглежда има ясен отговор. Няколко са настоящите кодови думи - “ефективни училища,” “отлични училища,” “съвършени училища,” “успешни училища” „магнитни училища”, „умни училища”, „елитни училища”. Този въпрос стои с особено значение когато става въпрос за училищата, които приемат деца от различен етнически произход като роми и турци.
Налага се сериозно ревизиране на отношението към визията за образователната интеграция като концепция. Много изследователи откриват принципна връзка между наличието на визии на учителите и директорите и ефективността на техните училища. Джоана Липси, например, направи извода, че “Вземането на добри училищни практики от една училищна среда и използването им на друго място може да направи от лошо училище средно. За да стане едно училище добро е необходима промяна във визията отвътре” Тук може и да се спомене и изследването на осем директори на смесени начални училища в Англия, проведено от Блумберг и Грийнфиилд, което показва, че една от характеристиките им, споделяна от всички е, че имат визия за собствените си училища, която е благородна, реалистична и ясна. Ако очевидното не е убедително, литературата, тогава, предлага изобилни свидетелства за централното място на вътрешните визии в подобряването на училището.
Друга добра причина хората в едно смесено училище да формулират и изразят своите собствени визии за пътя по който техните училища трябва да вървят е, че като не го правят, те дават възможност на всякакви случайни предписания отвън: от МОН или РИО, от националните комисии и специализирани групи. Ако едно смесено училище без визия какво да прави, то се превръща във вакуум, който привлича намеса. Училище, което обявява собствена визия постига и заслужава известна степен от онова, което наричат “дипломатически имунитет” в което и да е министерство на външните работи. Не познавам директор, учител, училищен психолог или педагогически съветник, който да няма поне първоначална идея за мултикултурна класна стая или училище. Много от тях имат добре развити визии за мястото, където биха искали децата да учат или в които те самите биха искали да работят.
При тези многобройни причини е учудващо, че идеите за визиите на учителите и директорите не се чуват и виждат добре в текущите дискусии и дебати за подобряване на училището, особено тези, в които се учат деца от различни етноси. Немислимо е някоя друга професия подложена на толкова подробен преглед да позволи всички описания и анализите на практиката и насоки за подобряване на практиката да идва само от външни хора. Къде са гласовете на онези, които са вътре? Защо не можем да влезем в училище и да видим и чуем мисията на това училище, предадена с яснота и убеденост в коридорите и класните стаи? Как могат професионалистите, които работят в смесени училища да се обединят за една обща кауза? При какви условия ще бъдат формулирани и разкрити техните отделни и колективни визии? Какво ще накара учителите и администраторите да приемат собствените си визии сериозно, да им имат доверие и да действат да тяхното постигане?
Отговорите на тези въпроси могат да са от порядъка:
? “Може би защото директорите нямат мисия и усещане за цел – никакъв теоретичен, ръководен принцип,”
? “Страхувам се, че изразяването на моите идеи за добро училище ще предизвика безпокойство в училището,”
? “Всяка идея, която предлагам неизбежно ще влезе в противоречие с идеите на някои учители или родители или с централното управление. И после какво?”
? “Предполагам, че не изказвам визията си, поради чувство на безсилие, липсата на вероятност – може би се страхувам, че никой няма да я възприеме сериозно, особено онези извън училище.” Каза трети. “Това е претенциозно. Все пак аз нямам авторитета или моралната извисеност на един .”
? “Това е защото толкова много от нас се виждат като средни мениджъри, чиято отговорност е да предават идеи, цели и визии на онези над нас,”
? “Не е редно да вкарвам собствените си идеи за училищната реформа във формулата. Те не са желани и необходими.”
? “Имам много ясна представа за това какво искам да е моето училище, да кажем след пет години,”
Тези коментари показват някои от сложностите и препятствия пред самостоятелното развитие на училището
Тук възниква въпросът „Кой и Как да насърчава учителите и директорите непрекъснато да обмислят какви биха могли да станат техните класни стаи и училище в условията на мултикултурното разнообразие.
Има няколко доказано работещи стратегии за подобряване на училищата свързани с промените отвън, но най-важните и трайни промени стават отвътре. Училищата са способни сами да се подобрят. Ако има подходящи условия, аз съм уверен, че учителите и директорите и родителите могат да работят заедно, за да въздействат на училищата по начини, по които другите не могат. Едно от тези условия е създаването на визия, защото училище без визия не е училище.
Тогава това училище трябва да съдържа в себе си и да излъчва няколко основни послания.
1. Уважение към разнообразието
Идеята за доброто училище включва уважението към различията между хората. Различните хора – учители, родители, ученици и директори – харесват различни неща, интересуват от различни области на човешкото познание, споделят различни култури и религии и по-този начин учат по-добре. Често пъти разликите между училищата не са признати, като по този начин учениците или учителите биват натоварвани с еднакви очаквания от училището. Би трябвало децата да са в училище, където различията се приемат и зачитат като добра новина, като възможности за учене. Въпросът, който занимава много хора в училищата е, “Какви са границите на различието, отвъд които поведението е неприемливо?” Това е важен въпрос, но въпросът, който аз бих желал по-често да се задава е, “Как можем да използваме съзнателно и целенасочено различията в социалната класа, пола, възрастта, способностите, расата и интересите като източник на учене?” Различията, така както и поемането на риск, съдържат големи възможности за учене.
Бих искал да видя как вместо презрението към различията сред учениците ще бъде заместено от въпроса, “Как можем да използваме различията заради силният потенциал за учене, който съдържат?” По същия начин може да се постави въпроса “Как можем умишлено да използваме тези различия да подобрим училищата?” Учителят, който силно иска да възстанови противопожарната сигурност е различен в много отношения от учителя, който би превърнал библиотеката в медиен център. Разликите във философията, стила, и страстта са забележителни източници за подобряване на училището. Онова, което е важно за хората и за училищата е онова, което е различно, а не което е еднакво.
2. Да е общност на учещи се
В днешно време много се говори за значението на ученическите постижения, за професионалното развитие на учителите, за професионалното израстване на директорите, като че ли всички тези учещи се живеят на различни планети. Доброто училище е място, където всички преподават и всички учат заедно, под един и същ покрив. Учениците преподават и учат; директорите преподават и учат; учителите преподават и учат. Всичко, което става в училището води към тази цел. Училището не трябва да бъде просто място, където има големи хора, които са научени и малки хора, които са учещи се.
В общност от учещи се, директорът заема централно място, не като “главен учител,” който страда под “бремето на приписаното всезнание.” По-скоро, директорът е главният учещ се, който демонстрира и моделира поведението, което се очаква да демонстрират учителите и се възприема от учениците. Това е вид училищна система, където експертът би инструктирал всички директори: “Очаквам от вас да прекарате един ден някъде, по някакъв начин, отдадени на своето собствено учене, на своето професионално развитие. “
Идеята учителите и директорите, и учениците да учат е далеч по-важно за развитието на общност на учещи се, отколкото какво учат. Главна отговорност на възрастните в общност на учещи се е да участват активно в собственото си учене, да покажат на младите и другите възрастни своето учене, да се радват и уважават това учене, да го поддържат във времето, дори когато са потънали в изискванията на другите и на своята работа.
Хората влизат в сътруднически взаимоотношения само след като започнат да разбират, че те не могат да постигнат, каквото искат като действат самостоятелно. Мисля, че много учители и директори са достигнали до тази точка. Директорите не могат сами да обучават учителите “на работно място” повече отколкото учителите да гарантират, че техните ученици ще бъдат ненаситни учещи се. Директори, учители, ученици и родители, които работят заедно могат да създадат в училищата си среда на размисъл, израстване и уточняване на практиката – общност на учещи се.
3. Колегиалност
Многото години в училище предполагат, че качеството на отношенията между възрастните има повече общо с качеството и характера на училището и с постиженията на учениците, отколкото, с който и да било друг фактор. В определени училища, личните взаимоотношения са по-скоро враждебни: учител срещу ученик, учител срещу учител, директор срещу учител, и училищните педагози срещу родителите. Други училища са започнали да намират начини за трансформиране на тези враждебни взаимоотношения и на “паралелната игра” във взаимоотношения в коалиции на сътрудничество и колегиалност.
Видът училище, в което повече учители и директори биха искали да работят, е място, където учители и директори разговарят един с друг за практиката, наблюдават се взаимно по време на работа, споделят професионалните си знания един с друг и активно си помагат, за да станат по-добри. В едно училище, където има колегиалност, възрастните и учениците непрекъснато учат, защото всеки работи за професионалното развитие на другия.
4. Поемане на риск
Ако искаме нашите ученици да са по-изобретателни в своето мислене, тогава възрастните трябва да моделират поведение на поемане на риск, така както моделират ученето. Ако искаме да подобрим училищата, трябва да рискуваме да правим нещата по различен начин (следващият септември в сравнение с миналия септември). Нови и необикновени идеи трябва да се възприемат не като нещо досадно и притеснително, а като признак на живот.
Значително количество изследвания навеждат на мисълта, че поемането на риск е тясно свързано с ученето. И наистина, когато се замисля за своите най-задълбочени дейности на учене, установявам, че е имало случаи, когато съм поемал голям риск, при които лодката се е накланяла силно и водата влиза в нея. Ученето рядко се случва при пасивно, мирно седене във водата и потрепване на платната.
Спомням си за среща в начално училище близо до границата с Румъния, когато влезе учител и поиска разрешение за учебна екскурзия с корабче по Дунава по посока на Черно море. Първоначалната реакция на директора беше чрез езика на тялото. Набръчкано чело, разтревожен поглед, увиснали рамена. Ако тази поза не е достатъчна, за да задуши идеята, следващата реакция е старата песен от причини: “А другият четвърти клас от другата страна на коридора?” Как ще се отрази това на последователността на задължителния учебен план?” “Последният път когато направихме учебна екскурзия с лодка на две деца им прилоша и училищното настоятелство още ми припомня случая.” Следващата реакция на директора, ако учителят все още е ентусиазиран, е, “Ами, нека да помисля. Обади ми се пак след две седмици.” Протакане. Ако учителят се обади отново след две седмици, вероятно отговорът ще бъде, “Добре, можеш да направиш учебната екскурзия, но ако нещо се случи искам да знаеш, че отговорността е твоя.”
По-скоро въпросът, който е уместно да се зададе на учителя, инициатор на тази екскурзия е: “Какво мислиш, че ще научат децата от това пътуване?” Небрежен отговор като “Ами, децата работиха упорито тази година....” е причина за притеснение. Обмислен отговор, който свързва материала по география с този по биология, история и с този по писане е убедителен, а убедителният отговор ще направи така, че директорът не само да одобри екскурзията, но и да даде предпазната мрежа като каже, че “ние” ще споделим отговорността за пътуването.
Защо тогава упорстваме и избягваме поемането на риск в нашите училища? Ако има сериозни намерения за личното учене и ученето на другите, трябва да се поемат рискове – лични и за останалите.
5. Общност от лидери
Дефиниция за лидерство е максимата: “да правиш така, че да става онова, в което вярваш”. Директорите вярват в много неща и са причина много от тях да се случват. Почти никой не оспорва, че директорите са лидери. Но и другите в училище – учителите, библиотекарите, съветниците, родителите, и учениците също искат нещата, в които те вярват да се случват. Училището, в което искам да учат моите, вашите, всички деца е училище, където всеки има възможност да бъде лидер. Различни изследвания доказват, че 80% от първокласниците се чувстват добре с представата за себе си. До шести клас само 20% се чувстват добре. До края на гимназията, остават само 5%. Става ясно, че училищата не помагат особено много на учениците да се чувстват самоуверени, полезни и ценни. Училището обаче може да е нещо повече от място, което позволява само на някои ученици да участват в училищния съвет или място, което насърчава само няколко учителя да бъдат ръководители на някакви обединения. Училището може да бъде място, чиято основна мисия е да помага на всички да стават училищни лидери, по някакъв начин и в определени моменти заедно с други от училището. Най-голямата цел на училището е да накара всички свои членове да вярват, че те могат да направят така, че онова, в което вярват да стане и да ги насърчи да допринасят и извличат полза от лидерството на другите. Общност от лидери е визия на онова, което би могло да стане жизнено важна част от училищната култура. Една общност от лидери представлява повече от част на училищната култура. Без споделено лидерство е невъзможно професионална култура да съществува в училището и, както споменах по-рано, с общност на лидери върви общност на учещи се.
Обобщение
Тези пет послания са част от големия въпрос свързан с визията за добро мултикултурно училище като цяло. Съществуват всички предпоставки и условия сегашните ръководители в сферата на образованието да се възползват от проучванията и тенденциите, които са дали позитивен резултат свързан с организацията и управлението на мултикултурната среда ориентирана към личността. При наличие на добра организация и управление е необходимо да се създадат и предоставят възможности за избор по време на провеждането на различните дейности. В предварителната организация на класната стая е необходимо да се имат в предвид построяването на логически интеграционни връзки, които да позволяват преход и трансформация на академични знания, умения и компетентности от една страна, а от друга – своевременно краткосрочно или дългосрочно планиране на дейностите. По този начин едно мултикултурно училище може да стане притегателен център за много деца и те всички да се чувстват значими и полезни за обществото.
Д-р Емил К. Бузов
ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
Статията е ориентирана към възможностите всеки един педагогически екип от всяко училище да разчита на своя капацитет и да се опита сам да търси и прави промяната. Използването на ясни послания към хората, които имат или нямат отношение към образованието ги кара да станат съпричастни и да се опитат да помогнат. За да могат децата да живеят и учат в един нормален свят е от голяма важност да са възпитани в дух на толерантност и уважение към другостта. Това важи много при създаването и развитието на визия за едно добро мултикултурно училище. Така всяко едно мултикултурно училище може да стане притегателен център за много деца и те всички да се чувстват значими и полезни за обществото
Abstract
Emil K. Buzov PhD
‘Saint saint Kiril I Melodies” – Veliko Tarnovo
The article is focusing on possibilities every school team to rely on its help and capacity and alone to look and to make the changes. Using of clear messages make people who are involve or not into education to help them. If children should live and learn in a normal world it is very important to be educated in spirit of tolerance and respectfulness. This fact play role when the school has to create and develop its vision for a good multicultural school. Then each such school can be attractive school center for many students where they can feel important and valuable.
В изминалите две десетилетия се наблюдава преместване фокусът от въпроса, “Какво прави днешното училище?” към далеч по-оптимистичния въпрос, “Какви са желаните характеристики на училището и какви са желаните резултати за учениците, учителите и директорите? Всеки от тези въпроси изглежда има ясен отговор. Няколко са настоящите кодови думи - “ефективни училища,” “отлични училища,” “съвършени училища,” “успешни училища” „магнитни училища”, „умни училища”, „елитни училища”. Този въпрос стои с особено значение когато става въпрос за училищата, които приемат деца от различен етнически произход като роми и турци.
Налага се сериозно ревизиране на отношението към визията за образователната интеграция като концепция. Много изследователи откриват принципна връзка между наличието на визии на учителите и директорите и ефективността на техните училища. Джоана Липси, например, направи извода, че “Вземането на добри училищни практики от една училищна среда и използването им на друго място може да направи от лошо училище средно. За да стане едно училище добро е необходима промяна във визията отвътре” Тук може и да се спомене и изследването на осем директори на смесени начални училища в Англия, проведено от Блумберг и Грийнфиилд, което показва, че една от характеристиките им, споделяна от всички е, че имат визия за собствените си училища, която е благородна, реалистична и ясна. Ако очевидното не е убедително, литературата, тогава, предлага изобилни свидетелства за централното място на вътрешните визии в подобряването на училището.
Друга добра причина хората в едно смесено училище да формулират и изразят своите собствени визии за пътя по който техните училища трябва да вървят е, че като не го правят, те дават възможност на всякакви случайни предписания отвън: от МОН или РИО, от националните комисии и специализирани групи. Ако едно смесено училище без визия какво да прави, то се превръща във вакуум, който привлича намеса. Училище, което обявява собствена визия постига и заслужава известна степен от онова, което наричат “дипломатически имунитет” в което и да е министерство на външните работи. Не познавам директор, учител, училищен психолог или педагогически съветник, който да няма поне първоначална идея за мултикултурна класна стая или училище. Много от тях имат добре развити визии за мястото, където биха искали децата да учат или в които те самите биха искали да работят.
При тези многобройни причини е учудващо, че идеите за визиите на учителите и директорите не се чуват и виждат добре в текущите дискусии и дебати за подобряване на училището, особено тези, в които се учат деца от различни етноси. Немислимо е някоя друга професия подложена на толкова подробен преглед да позволи всички описания и анализите на практиката и насоки за подобряване на практиката да идва само от външни хора. Къде са гласовете на онези, които са вътре? Защо не можем да влезем в училище и да видим и чуем мисията на това училище, предадена с яснота и убеденост в коридорите и класните стаи? Как могат професионалистите, които работят в смесени училища да се обединят за една обща кауза? При какви условия ще бъдат формулирани и разкрити техните отделни и колективни визии? Какво ще накара учителите и администраторите да приемат собствените си визии сериозно, да им имат доверие и да действат да тяхното постигане?
Отговорите на тези въпроси могат да са от порядъка:
? “Може би защото директорите нямат мисия и усещане за цел – никакъв теоретичен, ръководен принцип,”
? “Страхувам се, че изразяването на моите идеи за добро училище ще предизвика безпокойство в училището,”
? “Всяка идея, която предлагам неизбежно ще влезе в противоречие с идеите на някои учители или родители или с централното управление. И после какво?”
? “Предполагам, че не изказвам визията си, поради чувство на безсилие, липсата на вероятност – може би се страхувам, че никой няма да я възприеме сериозно, особено онези извън училище.” Каза трети. “Това е претенциозно. Все пак аз нямам авторитета или моралната извисеност на един .”
? “Това е защото толкова много от нас се виждат като средни мениджъри, чиято отговорност е да предават идеи, цели и визии на онези над нас,”
? “Не е редно да вкарвам собствените си идеи за училищната реформа във формулата. Те не са желани и необходими.”
? “Имам много ясна представа за това какво искам да е моето училище, да кажем след пет години,”
Тези коментари показват някои от сложностите и препятствия пред самостоятелното развитие на училището
Тук възниква въпросът „Кой и Как да насърчава учителите и директорите непрекъснато да обмислят какви биха могли да станат техните класни стаи и училище в условията на мултикултурното разнообразие.
Има няколко доказано работещи стратегии за подобряване на училищата свързани с промените отвън, но най-важните и трайни промени стават отвътре. Училищата са способни сами да се подобрят. Ако има подходящи условия, аз съм уверен, че учителите и директорите и родителите могат да работят заедно, за да въздействат на училищата по начини, по които другите не могат. Едно от тези условия е създаването на визия, защото училище без визия не е училище.
Тогава това училище трябва да съдържа в себе си и да излъчва няколко основни послания.
1. Уважение към разнообразието
Идеята за доброто училище включва уважението към различията между хората. Различните хора – учители, родители, ученици и директори – харесват различни неща, интересуват от различни области на човешкото познание, споделят различни култури и религии и по-този начин учат по-добре. Често пъти разликите между училищата не са признати, като по този начин учениците или учителите биват натоварвани с еднакви очаквания от училището. Би трябвало децата да са в училище, където различията се приемат и зачитат като добра новина, като възможности за учене. Въпросът, който занимава много хора в училищата е, “Какви са границите на различието, отвъд които поведението е неприемливо?” Това е важен въпрос, но въпросът, който аз бих желал по-често да се задава е, “Как можем да използваме съзнателно и целенасочено различията в социалната класа, пола, възрастта, способностите, расата и интересите като източник на учене?” Различията, така както и поемането на риск, съдържат големи възможности за учене.
Бих искал да видя как вместо презрението към различията сред учениците ще бъде заместено от въпроса, “Как можем да използваме различията заради силният потенциал за учене, който съдържат?” По същия начин може да се постави въпроса “Как можем умишлено да използваме тези различия да подобрим училищата?” Учителят, който силно иска да възстанови противопожарната сигурност е различен в много отношения от учителя, който би превърнал библиотеката в медиен център. Разликите във философията, стила, и страстта са забележителни източници за подобряване на училището. Онова, което е важно за хората и за училищата е онова, което е различно, а не което е еднакво.
2. Да е общност на учещи се
В днешно време много се говори за значението на ученическите постижения, за професионалното развитие на учителите, за професионалното израстване на директорите, като че ли всички тези учещи се живеят на различни планети. Доброто училище е място, където всички преподават и всички учат заедно, под един и същ покрив. Учениците преподават и учат; директорите преподават и учат; учителите преподават и учат. Всичко, което става в училището води към тази цел. Училището не трябва да бъде просто място, където има големи хора, които са научени и малки хора, които са учещи се.
В общност от учещи се, директорът заема централно място, не като “главен учител,” който страда под “бремето на приписаното всезнание.” По-скоро, директорът е главният учещ се, който демонстрира и моделира поведението, което се очаква да демонстрират учителите и се възприема от учениците. Това е вид училищна система, където експертът би инструктирал всички директори: “Очаквам от вас да прекарате един ден някъде, по някакъв начин, отдадени на своето собствено учене, на своето професионално развитие. “
Идеята учителите и директорите, и учениците да учат е далеч по-важно за развитието на общност на учещи се, отколкото какво учат. Главна отговорност на възрастните в общност на учещи се е да участват активно в собственото си учене, да покажат на младите и другите възрастни своето учене, да се радват и уважават това учене, да го поддържат във времето, дори когато са потънали в изискванията на другите и на своята работа.
Хората влизат в сътруднически взаимоотношения само след като започнат да разбират, че те не могат да постигнат, каквото искат като действат самостоятелно. Мисля, че много учители и директори са достигнали до тази точка. Директорите не могат сами да обучават учителите “на работно място” повече отколкото учителите да гарантират, че техните ученици ще бъдат ненаситни учещи се. Директори, учители, ученици и родители, които работят заедно могат да създадат в училищата си среда на размисъл, израстване и уточняване на практиката – общност на учещи се.
3. Колегиалност
Многото години в училище предполагат, че качеството на отношенията между възрастните има повече общо с качеството и характера на училището и с постиженията на учениците, отколкото, с който и да било друг фактор. В определени училища, личните взаимоотношения са по-скоро враждебни: учител срещу ученик, учител срещу учител, директор срещу учител, и училищните педагози срещу родителите. Други училища са започнали да намират начини за трансформиране на тези враждебни взаимоотношения и на “паралелната игра” във взаимоотношения в коалиции на сътрудничество и колегиалност.
Видът училище, в което повече учители и директори биха искали да работят, е място, където учители и директори разговарят един с друг за практиката, наблюдават се взаимно по време на работа, споделят професионалните си знания един с друг и активно си помагат, за да станат по-добри. В едно училище, където има колегиалност, възрастните и учениците непрекъснато учат, защото всеки работи за професионалното развитие на другия.
4. Поемане на риск
Ако искаме нашите ученици да са по-изобретателни в своето мислене, тогава възрастните трябва да моделират поведение на поемане на риск, така както моделират ученето. Ако искаме да подобрим училищата, трябва да рискуваме да правим нещата по различен начин (следващият септември в сравнение с миналия септември). Нови и необикновени идеи трябва да се възприемат не като нещо досадно и притеснително, а като признак на живот.
Значително количество изследвания навеждат на мисълта, че поемането на риск е тясно свързано с ученето. И наистина, когато се замисля за своите най-задълбочени дейности на учене, установявам, че е имало случаи, когато съм поемал голям риск, при които лодката се е накланяла силно и водата влиза в нея. Ученето рядко се случва при пасивно, мирно седене във водата и потрепване на платната.
Спомням си за среща в начално училище близо до границата с Румъния, когато влезе учител и поиска разрешение за учебна екскурзия с корабче по Дунава по посока на Черно море. Първоначалната реакция на директора беше чрез езика на тялото. Набръчкано чело, разтревожен поглед, увиснали рамена. Ако тази поза не е достатъчна, за да задуши идеята, следващата реакция е старата песен от причини: “А другият четвърти клас от другата страна на коридора?” Как ще се отрази това на последователността на задължителния учебен план?” “Последният път когато направихме учебна екскурзия с лодка на две деца им прилоша и училищното настоятелство още ми припомня случая.” Следващата реакция на директора, ако учителят все още е ентусиазиран, е, “Ами, нека да помисля. Обади ми се пак след две седмици.” Протакане. Ако учителят се обади отново след две седмици, вероятно отговорът ще бъде, “Добре, можеш да направиш учебната екскурзия, но ако нещо се случи искам да знаеш, че отговорността е твоя.”
По-скоро въпросът, който е уместно да се зададе на учителя, инициатор на тази екскурзия е: “Какво мислиш, че ще научат децата от това пътуване?” Небрежен отговор като “Ами, децата работиха упорито тази година....” е причина за притеснение. Обмислен отговор, който свързва материала по география с този по биология, история и с този по писане е убедителен, а убедителният отговор ще направи така, че директорът не само да одобри екскурзията, но и да даде предпазната мрежа като каже, че “ние” ще споделим отговорността за пътуването.
Защо тогава упорстваме и избягваме поемането на риск в нашите училища? Ако има сериозни намерения за личното учене и ученето на другите, трябва да се поемат рискове – лични и за останалите.
5. Общност от лидери
Дефиниция за лидерство е максимата: “да правиш така, че да става онова, в което вярваш”. Директорите вярват в много неща и са причина много от тях да се случват. Почти никой не оспорва, че директорите са лидери. Но и другите в училище – учителите, библиотекарите, съветниците, родителите, и учениците също искат нещата, в които те вярват да се случват. Училището, в което искам да учат моите, вашите, всички деца е училище, където всеки има възможност да бъде лидер. Различни изследвания доказват, че 80% от първокласниците се чувстват добре с представата за себе си. До шести клас само 20% се чувстват добре. До края на гимназията, остават само 5%. Става ясно, че училищата не помагат особено много на учениците да се чувстват самоуверени, полезни и ценни. Училището обаче може да е нещо повече от място, което позволява само на някои ученици да участват в училищния съвет или място, което насърчава само няколко учителя да бъдат ръководители на някакви обединения. Училището може да бъде място, чиято основна мисия е да помага на всички да стават училищни лидери, по някакъв начин и в определени моменти заедно с други от училището. Най-голямата цел на училището е да накара всички свои членове да вярват, че те могат да направят така, че онова, в което вярват да стане и да ги насърчи да допринасят и извличат полза от лидерството на другите. Общност от лидери е визия на онова, което би могло да стане жизнено важна част от училищната култура. Една общност от лидери представлява повече от част на училищната култура. Без споделено лидерство е невъзможно професионална култура да съществува в училището и, както споменах по-рано, с общност на лидери върви общност на учещи се.
Обобщение
Тези пет послания са част от големия въпрос свързан с визията за добро мултикултурно училище като цяло. Съществуват всички предпоставки и условия сегашните ръководители в сферата на образованието да се възползват от проучванията и тенденциите, които са дали позитивен резултат свързан с организацията и управлението на мултикултурната среда ориентирана към личността. При наличие на добра организация и управление е необходимо да се създадат и предоставят възможности за избор по време на провеждането на различните дейности. В предварителната организация на класната стая е необходимо да се имат в предвид построяването на логически интеграционни връзки, които да позволяват преход и трансформация на академични знания, умения и компетентности от една страна, а от друга – своевременно краткосрочно или дългосрочно планиране на дейностите. По този начин едно мултикултурно училище може да стане притегателен център за много деца и те всички да се чувстват значими и полезни за обществото.
Няма коментари:
Публикуване на коментар